Сънят на мечо
Ял, ял, наял се миличкият мечо Пух,
напълнил оня ми ти тъй голям търбух
и легнал под дърво на дрямка,
че там видял разкошна сянка.
И лапи под главата сгънал,
на хладничко във сън потънал.
Сънувал, че се борил във гората
с човек със сабя, после и с ламята,
лъв с лапа цапнал и го повалил,
а синина на хитра лиса подарил.
Така добрите горски обитатели
му станали тогаз приятели.
Щом грижи се за тях и пази от злини
от тях ще види после много добрини.
О, тъй щастлив събудил се наш мечо!
Разбрал обаче - истината е далече,
не бил героят той в реалността
и пожелал да я смени с съня.
Разбрал, че ако мисли само за стомаха
не ще това да доведе добра отплата.
В живота сам ще бъде винаги
и няма с гръмогласни песни да ехти
гората хубава с дебела сянка,
където често ляга си за дрямка,
клепачите когато твърде много натежават
та да се върне в пещерата си не позволяват.
Решил на всички да помага
където и с каквото се налага.
Не само рекъл, но и сторил,
направил туй що изговорил.
Раздавал се той с радост и от все сърце -
усмивката не слизала от мечото лице.
Щастливо заживял си той,
а във съня му вече имало покой.
© Пет All rights reserved.
Страхотно е!!!