Jun 6, 2021, 9:33 AM  

Луна

  Poetry
816 0 1

Нахалната луна ми се кокори,

намига ми отново на инат.

Наднича през прокъсаните щори,

и хапе уморения ми свят.

 

Махни се, непотребна кукумявко!

Не виждаш ли, че пиша светъл стих?

За тебе всичко туй е непонятно,

за мен е ритъм, от по-разбъркан щрих.

 

Тук мислите ми плуват в океани,

които мият тъмни брегове.

Там, някъде, на пристана отчаян,

самотник си плете въже.

 

Не се навирай, бягай от листата,

отлитай чак зад облаците там!

Започвам аз да пиша за душата,

или за онеправдания ми плам.

 

Маркирай полет или ми пригласяй,

а после се от мене отдръпни.

Виж тази рима, често неразбрана,

понякога ме тласка към сълзи.

 

Понякога ме води до куплети,

а друг път ме понася във мечти.

По-често, май ми подарява нещо,

а друг път  в тъмното мълчи.

 

Хвани си алената пелерина дълга,
вземи си факел  или от мен куплет.
Понякога е лесно да оставиш
самотник щедър, но и сърцат поет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бончо Бончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...