Нахалната луна ми се кокори,
намига ми отново на инат,
наднича от прокъсаните щори
и хапе уморения ми свят.
Махни се, непотребна кукумявко!
Не виждаш ли, че пиша светъл стих?
За тебе всичко туй е непонятно,
за мен е ритъм от по-разбъркан щтрих.
Тук мислите ми плуват в океани,
които мият тъмни брегове.
Там някъде, на пристана отчаян,
самотник си плете въже. ...