Разпиляна обич
Търси ме недостъпна, невъзможна.
Търси ме чак до онзи сетен праг.
И в дните си, и в нощите тревожни
да ме намираш, да ме губиш пак.
Защото ме отмина многократно –
не ме позна сред пъстрите тълпи.
В мечтите си ме виждаше в безкрая,
където хоризонтът се топи.
Сега разбираш ли, че до безкрая
се стига само с мисъл? (Може би!)
Реалността е в обсег на ръката ти
и само в нея сбъдват се мечти.
Бях истина, превърна ме в илюзия.
Все търсеше неземното далечно.
Любов ти носех, в пътя я изгубих,
когато ти ме спря. И ме отрече.
© Елица Ангелова All rights reserved.
