Ако някога отново се срещнем,
ще искам в миг до мене да поспреш –
да мога с дъх в душата ти да шепна,
така да милвам твоето небе.
И ти ще можеш пак да ме обикнеш
чрез всичката изгаряща любов,
защото аз в безкрая ти ще литна,
отвъд пределите на земното кълбо.
Ако някога отново се срещнем,
ще искам в миг до мене да поспреш –
да мога с дъх да ти прошепна нежно,
че тръпна днес сърце да ми дадеш!
© Аз All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
