Oct 1, 2008, 9:18 AM

Сърце от болка

  Poetry » Other
1.3K 0 3
Сърце от болка

С последната надежда на деня,
Ъгълът на стаята позната.
Разцъфват спомени прекрасни.
Цветя и радост. О, мечти!
Едно сърце горещо.

Обаче всичко има край,
Така понякога се случва -
Болка този свят разкъсва.
О, къде са дните светли,
Любов, илюзия. Ха-ха!...
Как! Малкото дете в ъгъла стоеше...
Ах, защо така се случи?
Така и не разбра.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...