Сърце от камък нося в мене,
сърце, което ти ми подари,
и тъжен спомен нося в мене,
спомен, който ми тежи.
Боли ме мисълта за тебе,
боли ме болката в нощта,
животът ми е вече бреме,
живот без смисъл… Самота.
Боли животът ми без теб,
боли ме моята съдба,
живея сам, но пак съм с тебе,
и търся… чакам любовта.
Сърце от камък нося в мене,
а камък, вярваш ли, тежи.
Тежи животът ми без теб
и как боли... мамка му, боли...
© Даяна Литовска All rights reserved.