Сърце от макове
Сърце от макове
Като дългоочаквана ласка на топъл южняк,
като чудо след ланската суша и гибелна жега,
Бог пожали света и въздъхна със дъжд и със сняг,
а напролет земята закичи се с празнична дреха.
И навред – край огради, край синори – в ален венец
се разсипали макове – рукнал порой Отвисоко,
сякаш Господ прелива в човешките вени живец,
а червеният цвят е цвета на кръвта, на живота.
И се ширнало родното, майско и щедро поле -
от безбрежност воалена сякаш прелива земята.
В неспокоен копнеж тръпне алено, цветно море
и е пълно със макове чак до ръба на душата ми.
Като малко момиче със слънчево-златна коса
слиза детството, босо и шарено. Не, не сънувам.
И от макове грейва в очите му пак радостта,
че Раят е тук, на земята, че тук съществува.
Аз разтварям ръце – ако можех на птичи крила
изведнъж да летя…, ако всяко поникнало стръкче,
всеки цвят – всяка Бòжа зеница, у мен побера,
ще се връщам при тебе, поле, всеки път ще се връщам.
И дори и когато след земния, шеметен бал
стана част от безкрая, от звездната вис на небето,
разпръснете след мен шепа семчици цветен воал
и помнете – попили са ален нюанс от сърцето ми.
_____
© Светла Илиева All rights reserved.
