Купих си доспехи
от магазинчето пред блока.
Купих си и сабя
от злобари да се пазя.
Купих си и шлем
(мъничко ми е голем)
Купих си и плюшено сърце
да ми стане по-добре.
Прибрах се в собата си неизбежна
със усмивка и надежда.
Искаше ми се да го прегърна
с топлинка да му отвърна.
Просълзих се от любов -
имах си приятел нов.
Но сърцето каза строго:
я да видим как си с джоба.
© Христо Манчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!