Купих си доспехи
от магазинчето пред блока.
Купих си и сабя
от злобари да се пазя.
Купих си и шлем
(мъничко ми е голем)
Купих си и плюшено сърце
да ми стане по-добре.
Прибрах се в собата си неизбежна
със усмивка и надежда.
Искаше ми се да го прегърна
с топлинка да му отвърна.
Просълзих се от любов -
имах си приятел нов.
Но сърцето каза строго:
я да видим как си с джоба.
© Христо Манчев All rights reserved.