Сърцето докрай ще скърби
4 години, изпълнени с болка,
със горестна мъка, с горещи сълзи.
4 години баща ми го няма...
Сърцето ми вечно, докрай ще скърби.
За тебе ще пазя най-скъпия спомен,
закътан дълбоко в мойто сърце.
4 години вече те няма,
но болката още по-силно горчи.
На прага ме среща добрата усмивка
и нежно погалва тя мойто лице.
Във спомена само баща ми докосва ме
и толкова, толкова много боли...
Отиде си, татко, отлитна в безкрая.
За мене настъпи най-черната нощ.
Аз вдигам очи и се взирам в звездите -
дали отнякъде гледаш ме ти?
19.03.2008
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
