Сърцето ми е разширено
и много често
ме боли.
Сърцето ми е наранено,
като жарава
в мен гори.
През колко битки то премина
и мъката
не го сломи.
Знам, скоро няма да изстина
сърцето ми,
щом тъй тупти.
Дали не казвам силни думи.
Дано ме ръси
кротък дъжд.
Дано не тресне гръм и буря,
да пламне силно,
изведнъж.
© Славка Любенова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
