Сърцето ми бокал е, пълен със Любов!
Ела, отпий от него, да се стопли
душата ти във тази зимна нощ,
ще те даря с магията си нежна,
ако със мен посрещнеш утринта!
Като вино искрящо те опивам,
откриваш с мене пулса на страстта
и тръпнеш лудо в моите ръце!
В очите лешникови се изгубвам
и виждам клепки - пърхащи криле,
в кресчендо блъска моето сърце,
а аз изчезвам в твойта необятност!
© Ангел Филипов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
