Сърцето ми спи, то само си реши
да се скрие дълбоко, едва да тупти.
Ранено от хора, видяло злини
във мен под ребрата на топличко спи.
Сърцето ми спи, уморено мълчи.
Раздало любови - в отплата стрели.
Жадувало слънце - само мъглѝ.
Във мен ден след ден се то притаѝ.
Сърцето ми спи, чака нови искри
да запалят забравени стари мечти.
Чака звън на камбана рано в зори
да събуди кръвта му и пак да лети.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
