Сърцето ми в прегръдките си скри
Дланите ти -
стряха във нощта ми.
Премръзнала, горчива -
демонов олтар.
Ситни сълзи
пак небето ще разлива.
Капчици проклятие,
а не пречистващ цяр.
Закри очите ми,
да не ги ослепят карфиците...
Сърцето ми
в прегръдките си скри.
И шепнеше, и шепнеше:
"Обичам те",
за да не чуя клетвите
на завистници зли.
Обич моя -
крепост, храм. Магия си.
Ръка-водач
във слепия ми път.
Втора орис...
Тъмното в очите ти
измива се -
и съвършено чист
възкръсва в моите светът.
© Гергана All rights reserved.
!
