Сърцето на зърното житно
е хляб.
Но кой ще му каже?
В кафявото топло легло
на земята,
отвъд времето, дните,
при тишината,
сърцето на зърното житно
е хляб.
То не знае,
че някъде има пътища
и росата е горе...
То даже не разбира какво е.
Сред шепот от мравешки стъпки -
най-прекрасното чудо
в целия свят.
Загърнато топло във самота,
сърцето на зърното житно
е хляб.
© Маргарита Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
