Sep 15, 2008, 12:25 AM

Сърцето на...

  Poetry
1.1K 0 33

Сърцето на зърното житно

е хляб.

Но кой ще му каже?

В кафявото топло легло

на земята,

отвъд времето, дните,

при тишината,

сърцето на зърното житно

е хляб.

То не знае,

че някъде има пътища

и росата е горе...

То даже не разбира какво е.

Сред шепот от мравешки стъпки -

най-прекрасното чудо

в целия свят.

Загърнато топло във самота,

сърцето на зърното житно

е хляб.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...