Не се усмихвай, тъга, не се усмихвай...
Ти, скрита там зад ъгъла на свят лъжлив.
Не ме презирай и в лъжата своя,
моля те, не ме въвличай.
Не искам, уморен съм от това!?
И, моля те, не ми се подигравай...
Не се мазни след поредната лъжа.
Аз вече знам, за теб съм лесен,
щом лесно заблуждаваш се в това.
Сърцето ми е вече до болка наранено,
за кой ли път ме тласкаш в самота.
И нека, който иска, за любов да пише.
За нея вече аз не искам да творя.
И не защото няма я в света ми...
но просто уморен съм от лъжа.
Защо сърцето ми не се научи
да избира любовта.
© Ангел All rights reserved.