Сърцето се лекува със забрава
На кой се молиш, дявол да те вземе,
ти беше този, който си отиде,
но оттогава мина много време,
повиках дъжд да заличи следите.
В мен огънят отдавна е угаснал,
а пепелта изхвърлих на боклука.
Причини куп изтъкваш ми неясни
и търсиш да намериш в мен пролука.
За прошка си дошъл да ми се молиш
след толкова години преболяни,
безсънни нощи, купища въпроси,
стоиш пред мен и искаш да останеш.
Какво ми носиш? Спомени разбити,
ранени чувства, късно разкаяние?
Защо ми са? Засъхнаха сълзите
изплакани по теб от разстояние.
Не се обръщай докато си тръгваш,
за връщане мостове не оставяй.
Нали не си очаквал да съм същата?
Сърцето се лекува със забрава.
© Nina Sarieva All rights reserved.
