Любовта ми се намръщи.
Изгоря без пламък.
Бе с години моя същност.
Ала днес я няма.
Метна раница през рамо.
Не поиска нищо.
Даже не направи драма -
дим от пепелище.
Любовта ми е сърдита.
Беше търпелива.
Беше гладна. После – сита.
И немилостива.
Беше млада. Но посърна.
От бодливи думи.
Колебливо се обърна.
Сви се помежду ни.
Настани се най-отляво.
Може би - потребна?
Над тъгата мост направи -
между мен и тебе.
31.03.2014 г.
© Бианка Габровска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
