Любовта ми се намръщи.
Изгоря без пламък.
Бе с години моя същност.
Ала днес я няма.
Метна раница през рамо.
Не поиска нищо.
Даже не направи драма -
дим от пепелище.
Любовта ми е сърдита.
Беше търпелива.
Беше гладна. После – сита.
И немилостива.
Беше млада. Но посърна.
От бодливи думи.
Колебливо се обърна.
Сви се помежду ни.
Настани се най-отляво.
Може би - потребна?
Над тъгата мост направи -
между мен и тебе.
31.03.2014 г.
© Бианка Габровска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
