1.04.2014 г., 15:24

Сърдита

1.6K 1 12

Любовта ми се намръщи.
Изгоря без пламък.
Бе с години моя същност.
Ала днес я няма.

Метна раница през рамо.
Не поиска нищо.
Даже не направи драма -
дим от пепелище.

Любовта ми е сърдита.
Беше търпелива.
Беше гладна. После – сита.
И немилостива.

Беше млада. Но посърна.
От бодливи думи.
Колебливо се обърна.
Сви се помежду ни.

Настани се най-отляво.
Може би - потребна?
Над тъгата мост направи -
между мен и тебе.

31.03.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...