Със себе си по 7-ма*...
... gelir geçer sokaklardan...
***
Забравени думи
преследват съня ми
и тихо изсипват
в леглото ми ден
а сгънал си утрото
някак набързо
отлита
мигът
покрай мен…
***
Пред прага ми
синьо небе –
бели облаци кани на пир…
по тепета прелива
в лъчите струи
и ме следва към Анъткабир…
***
Този ден
в тази улица
някой някъде също тъгува
и езанът почти
ме изпълва с надежда…
че животът навярно си струва…
***
Ей така…
след всички „Някога…”
и след това дори…
ще вплитам изгреви
открили себе си
в …
”две хубави очи”…
***
Размих се…
в око на остатък
и в капки накъсал
нозете ми дъжд…
… наметнах се с лято
с върбите поплаках
загърнала празното
в плът…
***
В джоба ми –
парче от вестник
и някакви думи
в неясен брътвеж
а в сянката сгушени
дремят носачи
и гледат колите
с копнеж…
***
Дете…
подритващо врабчета
и скрити под забрадката
посърнали очи
в залеза разтапят се предели
а някъде
в душата ми
кърви…
* 7-ма (7cadde) - улицa в Анкара
