Шепнеш ми в нощта.
Събyждам се и виждам,
отишъл си си с мисълта.
Във спомена се вслушвам,
а той отвръща с глухота.

И в тъмното се спуска
ненужен, вятърен Пегас,
сграбчва те и ме напуска.
След теб се втурвам аз...

Звездите са милион очи,
които търсят те в съня.
Сълза под миглите пълзи,
аз плача за деня...

Горят във мрака болните звезди,
пътя ми посочват
и казват ми - търси!
Денят започва...
Слънце мое,
в него светиш ти.