May 18, 2010, 10:42 PM

Със тежестта на вечност...

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Със тежестта на вечност...

 

 

Една съдба от безнадежност,

едно сърце, обстреляно с лъжи,

една душа безлично нежна,

белязани със скръб едни очи...

 

 

Това съм аз и чувства святи

във мен тежат - узрели плодове,

измерват се със тежестта на вечност,

с любов ви давам своето сърце...

 

 

Потъпквайте и плюйте обичта ми -

смълчано аз ще ви разбирам,

изстисквайте ме, пийте от кръвта ми,

предайте ме - за вас умирам...

 

 

Накрая злото ще прекърша -

искрица чувство ще ви възкреси,

подайте ми ръка, аз ще ви следвам,

по пътя оставете две сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...