May 18, 2010, 10:42 PM

Със тежестта на вечност...

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Със тежестта на вечност...

 

 

Една съдба от безнадежност,

едно сърце, обстреляно с лъжи,

една душа безлично нежна,

белязани със скръб едни очи...

 

 

Това съм аз и чувства святи

във мен тежат - узрели плодове,

измерват се със тежестта на вечност,

с любов ви давам своето сърце...

 

 

Потъпквайте и плюйте обичта ми -

смълчано аз ще ви разбирам,

изстисквайте ме, пийте от кръвта ми,

предайте ме - за вас умирам...

 

 

Накрая злото ще прекърша -

искрица чувство ще ви възкреси,

подайте ми ръка, аз ще ви следвам,

по пътя оставете две сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...