Колко малко време отделяме
на близките си понякога.
Любовта с тях не споделяме,
а трябва, винаги, всякога.
Отминават ни забързано дните,
оплитат в болни заблуди.
Прехапваме си сълзите в очите
и убиваме тези пеперуди.
Със загубени отдавна адреси
търсим този пусти късмет.
Предпочитаме да играем лошите,
не слушаме своето сърце...
© Ивелина каменова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
