Колко малко време отделяме
на близките си понякога.
Любовта с тях не споделяме,
а трябва, винаги, всякога.
Отминават ни забързано дните,
оплитат в болни заблуди.
Прехапваме си сълзите в очите
и убиваме тези пеперуди.
Със загубени отдавна адреси
търсим този пусти късмет.
Предпочитаме да играем лошите,
не слушаме своето сърце...
© Ивелина каменова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
