Със залеза
Разхвърля залезът премяната си по телата…
Жонглира вятърът със пламъчетата в очите…
И пръстите – проводници на тишината –
ликуват и завихрят в чуден танц мечтите.
Разливат се посоките, не търсят пристан…
Разголени послания поемат по вълните…
Вълшебствата във този миг не стигат!
В съдбовно „ние” сливат се душите.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
