Събирам кръпки,
увехтели са съшитите ми истини
две три пробойни зеят и запълват
стихийните ми недомислия.
По ръбовете съм отворена
за всякакви надежди и желания
иглите ми са таралежови
с усукани конци от пожелания.
След крачките ми – бод след бод прашасват
със викове стаени примирения
зашити раните в криле зарастват
а, кръпките са само извинения...