Да бъдем двама. Нищо, че вали.
Като оназ рапсодия във синьо
дъждът да плаче. Нека си вали.
При нас е романтично и красиво.
Не се измъчвай, твоя съм, нали?
С душа и мисъл и със тръпно тяло
ръцете ми във твойте поеми.
Навън е светло. Приказно. И бяло.
Пусни тъгата. Нека си върви.
От нежност чак дъждът празнува.
А радостта от моите очи
във обич се превръща. Съществувам!
© Елеонора Крушева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
