May 15, 2009, 11:33 AM

Същност

  Poetry
946 0 19

Ще ме поискаш, може би,
за да преглътнеш своята умора.
Денят в очите ти ще спи,
а аз ще дойда полугола.
Наметната единствено с вина,
която и на сън ще ми запари,
че си заменям същността
за ласките на твойте длани.
Ще ме поискаш, може би,
когато свечереното изгасне.
Дъждът в очите ми ще спи,
а  във сърцето ми ще плисне.
За да измие болката, скръбта,
че всичко се променя и изменя.
Днес аз на себе си и същността,
а утре с друга ти на мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Наметната единствено с вина,
    която и на сън ще ми запари,
    че си заменям същността
    за ласките на твойте длани.".....
    Джейни,не можех да подмина....,но ... усетих БОЛКА,...не знам...,може би защото открих себе си тук!!...Доплака ми се ...
  • Понякога наистина е много сложно.
    Благодаря!
  • А понякога е много сложно, нали...? Браво за това стихотворение!
  • Еротика! Но не натрапчива, а приглушена и въздухоотнемаща! С поздрав, Джени: Барона
  • Този твой лирически очи няма ли?! Амсалак...Чудесно стихо! Зем.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...