Същност
"Говоря си, а всъщност разговарям
с последния човек от себе си."
Виолета Христова
Да бъда нечие дете
и нечия добра съпруга.
Но никой да не разбере
как нощем блъска като лудо
сърцето ми и протестира
срещу човешкото двуличие.
И от тъгата да извира
желание да бъда ничия.
Нарочиха ме за поет,
за разбунтувала се дума.
Но не е истина, не е -
преструвам се на пеперуда.
Това желание е глад
на сетивата за утеха.
Но как във този маскарад
да срещна себе си в човека?
Душата е ранимо цяло,
разполовено от съня си.
Сега съм просто огледало
на раздвоената си същност.
Мълва са дните ми.
Завърта
съмнение за неизбежност,
обратно стъпките по пътя.
Заставам на ръба на бездната.
И осъзнавам онова,
което мислех за отнето.
Под окосената трева
последната надежда свети.
Трептя във пулса на щурец
(желанието - пеперуда).
Последният добър човек
да дойде, за да ме събуди.
© Бистра Малинова All rights reserved.
