Аз съзрях в разцъфтелите клони
вятър с черни криле как нахлу.
Ала Бог не е само икона,
а размирен космически пулс,
който заран в кръвта ми извира –
ту в ефирния шлейф на роса,
ту е скъсана струна на лира,
в далнината – свистеж на коса,
стон, преминал над сухото върше,
хлип в гръдта на отчаян баща,
недочакал до днес да се върне
блуден син, запилян по света. ...