yotovava (Валентина Йотова) 14 февруари 2018 г., 16:23 ч.

Сюита в 7/8 

195 5 10


Аз съзрях в разцъфтелите клони

вятър с черни криле как нахлу.
Ала Бог не е само икона, 

а размирен космически пулс, 

който заран в кръвта ми извира – 
ту в ефирния шлейф на роса, 
ту е скъсана струна на лира, 
в далнината – свистеж на коса, 

стон, преминал над  сухото върше,  
хлип в гръдта на  отчаян  баща, 
недочакал до днес да се върне
блуден син, запилян по света. 

А нощта стяга пътя на възли. 
Как да бъдеш спокоен и тих? 
Седем осми е глътчица въздух, 
недостатъчна даже за стих. 

Но достойна да бъде молитва. 
И насечен от плач дитирамб. 
И магия, усукана в плитка, 
и среднощен обет край геран. 

Седем осми е строфа за обич, 
дето мама ми пя неведнъж,
и закле ме  –  не в тайните доби,
а във кроткия есенен дъжд,

 

да я нося – във възел кенарен,

в шепа мъх от априлска  реса.

да не губя ни памет, ни вяра,

връзка обичник – скътан в муска.

 

Ако ритъмът значи родина

и сърцето ми с него тупти –

аз съм зрънце край точния синор –  

в пръст свещена с дълбоки бразди. 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.