Сюита за кавал, гайда и щик
Пак родопските гайди минорно звучат,
композирали мъката наша.
Нека хищници дебнат под път и над път –
вдигам с Крум за победите чаша!
Глътка спомен от тъмното робство отпил,
тънък липов кавал ще засвири.
Ще се мерне под стари горуни Момчил,
ще осъмне Батак под секира.
Не полепва по жълтите страници прах –
бяла памет от кърваво време.
Параходът на своята гибел без страх
един хъш и поет ще превземе.
До ботуша – цървул, до калпака – калпак,
всеки щик е перо за достойни
и денят ми разлива светлика си пак
с онзи грохот на слава от Дойран.
Без да жаля за всички отминали дни,
нека моята кръв се повтаря.
Аз не искам без памет и род бъднини!
За какво ми е свят без България.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
