Сюрреалистична пуйезия
Шарена черга, тире, дъждубран,
ГМО у главата,
краставица с вкус на банан,
уригва се тъмнината.
Зидар пише с рими кирпичини,
за Страшнио съд реве глашатай,
правосъдието крие се в дупки къртичени,
а язе си помпам куняче със чай...
Върти се свето, като любеница,
в космуса - бустан без пъдар,
куче врачува на кървавица,
а задник... се прай на гъзар...
Под капчука чука-чука
си почива облак тъжен,
пък на дедо яморлука
си похапва бобец пържен...
То, живото, тъй ни клати -
брулят ни кат' старо гръсти*
разни дяволи рогати,
а и пулитици тлъсти...
А пък в селския ми замък
(неизмазан още с вар)
светя си със гъзов пламък
и са правя... на пиар...
Качвам пуйетични знаци
на небесния лазур,
драпам своите... мустаци...
и говоря си... с Амур...
Спътница пък ми е Вера
(въображаема, уж, дружка)
тъй наричам я Венера
и я цела с свойта пушка...
Айде, тук ша ви остава,
че ме чака лопатата, хора,
с нея рина ази слава
при свинете, у убора...
Гръсти - коноп за правене на черги и други таквизи нещица :+))
08.08.2014.
Георги Каменов
От стихоподобната ми поредица "Пуйезия, пуйети и пуйетеси" :0))
© Георги Каменов All rights reserved.
