Съвест
Мъжът надвика - северния вятър,
отправи взор към мрачното небе
и като в роля от античен театър,
посочи с пръст - фалшиви богове!
Една съдба, в студ търсеше обител!
Една душа – последен миг... Покой!
Но, кой да е, на Грешника спасител?
Дали пък нужно е... да оцелее той?
Откраднал бе сух къшей, за Децата,
там, Старец клет понечил да го спре,
в стремежа си да задържи... Храната,
Животецът, във схватка... му отнел!
Човечецът - не смогна да проплаче,
проклинаше безмилостната карма,
обрекъл Тях, сами и без... Петаче,
наивник, на Изедника... повярвал!
А, вътре в него - нещо се прокъса,
от болка, той, изстена и приседна,
усетил в миг, от себе си - погнуса,
... а Старецът, отгоре го погледна:
Прощавам ти... смут внесе - в Мрака,
усмихвайки, страдалчески Лицето си!
Но после... в страховития спектакъл,
... парче олово, кротна се в Сърцето!
Да – псето беше хванало... следата
и сякаш, Справедливост се получи!
Политна, Съвестта му - в небесата!
Объркана от всичко,... що се случи!
© Ангел Колев All rights reserved.
