Телефонът май звъни.
- Ало, аз съм Натали,
търся батко си Мартин,
за спешни съвети необходим.
- Ало, аз съм ветеран,
много тайни ще издам,
мами, баби и бащи -
я, набързо ги строи!
- Най-големият проблем -
как да дойдат бързичко при мен?
- Плачеш жално, гръмогласно,
не се отказваш – да им стане ясно!
- А когато е горещо,
може ли да се направи нещо?
- Мрънкаш и дърпаш ръкави,
в краен случай се лигавиш.
- Бутат ми лъжици разни
с капки, витамини… Безобразно!
- Стискаш си устата и ръмжиш,
за по-ефикасно – няколко сълзи.
- Този памперс много стяга,
срещу него какво се прилага?
- Щом го слагат, въртиш се на всички страни,
ръце, крака размяташ и пищиш.
- Идват разни непознати -
бузи щипят, все ме зяпат…
- Мусиш им се и се мръщиш,
още щом чуеш, че влизат вкъщи.
- А бе, Марти, то излиза -
с рев се разрешава всяка криза.
- С рев напред се движи този свят.
Вярвай ми, за него защитил съм докторат!

13.12.2011г.
гр. Сопот

на моя син Симон Мартин и на племенницата ми Натали