Съвременните приказки са гадни
По стъпките ми дебне сянка сива,
вълкът ме следва и не го е срам!
Към къщичката кой ли път отива,
че болна баба ми ме чака там?
И кошницата дявол да я вземе,
откъсна ми ръцете, ама на!
Тъй казал разказвачът и е време,
да си поеме цялата вина!
Потайно зная Вълчо се надява
да спретнем пикник с мръвки и вино̀,
а после там, на горската дъбрава...
И аз си мисля тайно: Ха, дано!
Отде долитна глупавата сврака?
Крещи, ще падне чак от онзи клон.
Недей, Вълчане, баба ѝ я чака,
че я е тръшнал ковид – Омикрон.
И хей така останах си "на сухо",
и залудо в гората се затрих.
Изпих вино̀то просто за разтуха,
напих се и написах този стих.
Съвременните приказки са гадни,
не може и да се повеселиш.
Онази сврака само да ми падне!
Веднага ще я опека на шиш.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
