По стъпките ми дебне сянка сива,
вълкът ме следва и не го е срам!
Към къщичката кой ли път отива,
че болна баба ми ме чака там?
И кошницата дявол да я вземе,
откъсна ми ръцете, ама на!
Тъй казал разказвачът и е време,
да си поеме цялата вина!
Потайно зная Вълчо се надява
да спретнем пикник с мръвки и вино̀,
а после там, на горската дъбрава...
И аз си мисля тайно: Ха, дано! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up