Съвременно ( И май не е временно!) сатира
Без работа останах! Нима съм само аз?
Пред Борсата застанах, зачаках своя час. Опашката огромна се виеше напред. Аз, агрономка скромна, бях стотната по ред. Не, че се надявах проблема да реша, но мъчех се с надежди се утеша. В редицата съзирах учителя си благ, до него пък стърчеше колегата ми драг. Редеше се нататък съседът архитект, под мишница понесъл "ненужен" свой проект. След него - инженерът от наш прочут завод, Художничката Вера, народ, народ, народ... Стотици съкратени, колеги по беда, да се регистрират пак чакат си реда. "Финансовата криза" и хапката ни взе, мъжете ни държавни ни взеха"за мезе". Аз съм "късметлийка", имам още "връзки" скоро ще ме вземат във фермата за гъски. Художничката Вера май ще се вреди градинки да копае, павета да реди... С късмет е още Мишо, старият актьор: той крави щял да гледа в един голям обор... За другите да мисля - направо ме е страх! Как стигнахме до тука, повярвай, не разбрах.
© Генка Богданова All rights reserved.
