Без работа останах! Нима съм само аз?
Пред Борсата застанах, зачаках своя час.
Опашката огромна се виеше напред.
Аз, агрономка скромна, бях стотната по ред.
Не, че се надявах проблема да реша,
но мъчех се с надежди се утеша.
В редицата съзирах учителя си благ,
до него пък стърчеше колегата ми драг.
Редеше се нататък съседът архитект,
под мишница понесъл "ненужен" свой проект.
След него - инженерът от наш прочут завод,
Художничката Вера, народ, народ, народ... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up