Jul 26, 2009, 4:07 PM

Съвършено

1K 0 2

Велик е мнимият писател. 

Цар е всеки бездомник и клошар.

Неповторим артист е лудият.

Незаменим депутат е немият.

Недостижим художник - слепият.

Блажени са честните, а честни са всички мъртви.

Красиви са гората и морето.

Безкрайни са човешкото умопомрачение и небето.

Едно е началото и краят, едно е слънцето,

единствен - всеки ден.

Възвишени са музиката и мечтата.

Наивни и най-мъдри са децата.

Мимолетни са омразата и любовта.

Мъчение са надеждата и болестта.

Приятел - който живота ти спаси.

Истинско ли е, докосва ти душата.

Живот и нищо е водата.

Силата е огън, въздух и земя.

Дар е всяка усмивка, която заслужиш ти.

Родно е всяко близко.

Близък е хоризонтът.

Изкушение - всичко плътско.

Илюзия са очите.

Временна е младостта ,

затворен кръговрат - старостта.

Дадено е семейство, род и народност.

Сам си градиш и браниш честта.

Достоен е изборът.

Глупав е начинът.

Непоправими са думите.

Неудържими са мислите.

Душата е пъзел в две части.

Прошка е грешката.

Привързаността е обич.

Завистта е порок.

Алкохолът е бягство.

Природата - чудо.

Отъпкан е пътят и твърд, но напукан - асфалтът.

Секунда е поглед и много.

Кратък е този живот.

Гениалност е болката.

Трохите храна са за гладния.

Удар е нежност за недокоснатия.

Сладки са сълзите, солени стават с допир до очите.

Дланта е трудът.

Трудът е делото.

Вярата - прозрението.

Съвършенство?

Съвършен е празният лист.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...