Създадени сме да се обичаме,
но не и във този живот.
Сега на други ще се вричаме,
ще останем неписан послеслов.
Океани съзли, а прашинки смях,
жестока болка и пламък горял.
Много отдава кралица аз бях,
а сега просто капка кристал.
Пръскам се лесно при допир един,
губя се бързо в чужди очи
Дали обич отново ще си дарим,
или ще се търси по чужди земи.