Тя – призрачната обич е такава
До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана,
са сак за пеперудени души.
Най-много искам твоята да хвана.
Най-светлият ми стих да те теши.
Разтворената книга – притча стара
разказва на безсънни умове,
далечен звън на нечия китара,
тъй, ненавреме слънцето зове.
А после звънко някъде пропява,
петел... а мене котката гълчи...
Тя – призрачната обич е такава,
сънува те с отворени очи...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
