Препускайте, табуни волногриви,
отпреде се е ширнала степта!
Препускайте свободни и игриви,
захвърлили юзди и стремена!
Препускайте в галоп – земята иска
от тропот на копита да кънти,
че мъртва тишината я потиска,
а палещата жега я гори!
Че щастието може да догони
свободният по дух, със силен нрав,
подобно вас, красиви вихрогони,
потеглили на поход величав!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!