Табуретка за моята съседка
ТАБУРЕТКА ЗА МОЯТА СЪСЕДКА
Купих си на сметка табуретка в нашия квартален магазин.
И поканих моята съседка! – че да не живея тъй самин.
Тя пък взе, че седна – и не стана! – черпих я със бира и кафе.
Три пъти я викнах на дивана, стар диван с дамаска – кадифе.
Даже смъкнах дрипавия губер – и го тикнах в коша за пране.
Пуснах грамофона с Григ и Шуберт, ала тя отново каза: – Не!
Гледах като бебче в епруветка нейните надиплени поли.
Еех, кога ли моята съседка, Господи, над мен ще се смили? –
да ме буди – някъде към седем, да ми сипе светла бира – кен,
и на табуретката да гледам най-прекрасната Жена до мен! –
да ми оплете една жилетка, че са се задали зимни дни.
Да се топлим с моята съседка! – чак до най-дълбоки старини.
© Валери Станков All rights reserved.
