Тайна
Когато в живота е малко поезията,
най-много поети се раждат.
Уж си в боклука, а някаква фрезия
цъфва от нищото: мистерия, тайна.
Животът си търси пролука -
навън да излезе, да се роди.
Все го намира: там или тука.
Оцелява. И даже твори.
Защото е злото навсякъде,
а има толкова малко живот.
Неживотът е мъртва материя -
Антиматерия. Вселенски кивот.
Студено е в космоса, казват.
Арктически, злобен, отвратителен студ.
И в този студ Господ разхожда
своята мисъл. Свойта любов. И юмрук.
Доброто е цвете, което засаждаш.
Трябва любов - да расте.
То е единствено наше прераждане.
Само така си дете.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
