Избяга. Едно същество от магически свят.
Отиде си, както нощта си отива смутена.
Очите ми, пълни с вълшебства, без пламък горят.
От твойте очи съм сега до живот променена.
Остави ми спомен, по-ценен от всяко богатство.
По устните ми разцъфтява усмивка издайна.
И всичко в света е красиво, бездънно и сладко.
Защото усещам, че в него съм твоята тайна.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
