Като каза, да ти кажа:
ей тъй са облещих.
Слизам вчера до гаража,
гледам – един вещер!
Станах ама – рядка плетка!
После се оказа,
бил комшията бе, Петко,
чакал да изляза.
Имал на жената нещо
тайно да обажда.
Ключ му дала. Да са срешкат.
Трети път дохаждал.
И лежанката постлана,
дето лятос дремех.
Тайна, майна. И голяма.
И не е за мене.
Той “мерси” и аз “мерси”.
Двамата мерсиме.
Пазим комшулука си.
И доброто име.
© Райчо Русев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
