Тайната любов
---
"... кратък поклон и тръгни — гола, нахална и млада."
Н. Йорданов
Само тя получава — за час и за място — известие.
Идва тихо. И гола, по грях. Без вина и пантофи.
Тя е трудна на повик. Но с нея танцуваме лесно,
даже (с утрешна дата) валсува и с моите строфи.
Шепнешком ме прегръща, затваря си трайно очите.
Не от срам, не от страх. Не от болки и съвести гузни.
И ме знае до точка — аз пиша, а тя се прочита
по тефтера ми, в който с писеца листата охлузвам.
И в нощта ми прокрадва се. Сляпо си ляга до мене,
носи винаги вино и няколко глътки наслада.
И не вижда очите ми — как я обичат в зелено,
но изпива до капка страстта им — нахална и млада.
Тя по менe рисува с бои, но и с въглен и сажди —
ставам пещен продукт. Как от себе си да я зачеркна,
щом през щорите нощем звездите гърба й обяздват
и съм цялата стръв и борба, но — и нейната жертва.
После тръгва с усмивка, протяга ми длан за ”довиждане”
и след кратка целувка на прага, за дълго отлита.
И не знае (защо ли й трябва!) сълзи как прииждат
зад вратата, където оставам с раздялата скрита.
”За какво ти е тази любов, мълчалива и тайна!” —
съвестта ме пробожда — настъпена в тъмното драка.
Аз успивам слуха си, процеждам през зъбите: Майната ти!
— Хубав ден, моя обич! Аз още съм тук. И те чакам...
---
© Станислава All rights reserved.
