Така (ли) се става поет
Напъвам се, напъвам се да съм поет,
тъй както драпа и прасе по лед,
фалирал комарджия за късмет,
чревоугодник за богат банкет.
Пияница за липсваща ракия,
отчаяни, очакващи месия,
запечен, на тоалетната чиния,
или пък търсещ повод скандалджия...
Опитвам се с метафори най-дръзки,
да открия Муза търся връзки,
рецитирам творчески на гъски,
черня чуждото със кални пръски...
Напъвам се, надявам се, творя,
с Поезията е моята война,
и стихове, кат' мечове кова
във огъня на свойта суета.
Но знам, че извор поетичен ще открия,
когато над Поезията надвия -
О, да, успея ли, успея ли да я убия,
ще напълня своята чиния,
ще открия благата ракия,
ще съм бог, че малко е... месия...
22.02.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
