Така те виждам, София
По твойте булеварди съм вървял
и в летен пек, и в тиха зимна вечер.
И сто лета все тук да съм живял,
аз пак ще те обичам цяла вечност!
Че ти за мен си този светъл град,
от детството си, който съм изграждал–
не само столица, не място за парад,
а град на обич, дом и дар възжаждан!
Така те виждам – топла и добра,
зелена и красива като цвете,
под Витоша разцъфнало в нега
и с ласка укротило ветровете!
И няма как настръхналият ден
да те измести в мойте осезания–
ти, София, едничка си за мен
и между нас не съществуват разстояния!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
