Можеш ли да повярваш
колко силно те още обичам!
Но това е един друг вид любов -
хем свенлива, хем смела.
Пречистваща.
Няма смисъл,
ни време,
ни начин
да вкарваме похот.
Не си свикнал на обич такава, нали?
До жестокост.
И до нежност.
До раздяла.
До бягство.
До връщане.
До страха от смъртта.
До прахта, разпилявана над света.
Не е същото.
И се будиш в легло, заухало на мене. Но мене ме няма.
Пуснал си ме.
Отишла съм си.
Но любовта ми остана.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
