Такива скитат само в нощен час
Зациклил съм. А музата я няма.
Да дойде днес тя твърдо обеща.
Но отговаряла за още двама
и щяла да намине през нощта.
Без нея, значи, да си кажа право,
не струвам пукната стотинка, да!...
Но дойде ли, така ме яхва здраво
че като кон препускам без юзда.
Такова вдъхновение!... То - чудо!...
Съседите са във война със мен:
„Ей, комшу, май и двамата сте луди?...
Че спрете малко, виж - настъпи ден!...
Таванът долу вече се напука,
на мен прилича ми на земетръс...
Ще вземем да се изпотрепем тука!...
Отде го вадите, бе, тоя хъс?...
И полилеят се държи на жица!...
Ще рухне някой ден, ей тъй - връз нас...
А тази, музата ти, е мръсница!
Такива само скитат в нощен час!...”
© Роберт All rights reserved.
В любими определено!
