Талантът почит заслужава,
ала различен е по хал –
един се къпе в лесна слава,
а друг в кьошето се е сврял.
И действа май във всяка сфера
подобен нашенски стандарт,
но най-гляма далавера
е в сферата със марка „арт”.
Че е натъпкан с разни „е-та”
маститият талант добре,
а тънещият във несрета
и непризнат, абе – да мре.
Затуй и като зарзавата
изкуството е днес на вид –
лъщи отвън, ала храната
духовна е без вкус, уви.
© Борко Бърборко All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
